1 февр. 2019 г., 16:36

С леда не сме приключили

451 1 3

И с леда понякога се правим

на обвързани, 

макар че се избягваме,

когато стане дума

за физическо докосване.

Временен и лесен

за втечняване, същността

му е да се отстоява

твърдо, открие ли си своя студ.

Взирам се нахално 

и досаждащо в откровените му

форми на изящност,

прехлъзвам се към възможността

да го обикна, 

без да чакам, дали ще отговори.

Пак се запознаваме

в учтива форма, с надежда скоро

да се разделим,

за всеки случай си обещаваме

следващият път 

да сме на “ти”. Оставям го непринудено

да си замине,

не чакам, но ще се появи отново,

знаем си достойнствата

без подценяване, въпреки това ще има какво да преоткрием. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...