1.02.2019 г., 16:36

С леда не сме приключили

446 1 3

И с леда понякога се правим

на обвързани, 

макар че се избягваме,

когато стане дума

за физическо докосване.

Временен и лесен

за втечняване, същността

му е да се отстоява

твърдо, открие ли си своя студ.

Взирам се нахално 

и досаждащо в откровените му

форми на изящност,

прехлъзвам се към възможността

да го обикна, 

без да чакам, дали ще отговори.

Пак се запознаваме

в учтива форма, с надежда скоро

да се разделим,

за всеки случай си обещаваме

следващият път 

да сме на “ти”. Оставям го непринудено

да си замине,

не чакам, но ще се появи отново,

знаем си достойнствата

без подценяване, въпреки това ще има какво да преоткрием. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...