Feb 1, 2019, 4:36 PM

С леда не сме приключили

  Poetry
445 1 3

И с леда понякога се правим

на обвързани, 

макар че се избягваме,

когато стане дума

за физическо докосване.

Временен и лесен

за втечняване, същността

му е да се отстоява

твърдо, открие ли си своя студ.

Взирам се нахално 

и досаждащо в откровените му

форми на изящност,

прехлъзвам се към възможността

да го обикна, 

без да чакам, дали ще отговори.

Пак се запознаваме

в учтива форма, с надежда скоро

да се разделим,

за всеки случай си обещаваме

следващият път 

да сме на “ти”. Оставям го непринудено

да си замине,

не чакам, но ще се появи отново,

знаем си достойнствата

без подценяване, въпреки това ще има какво да преоткрием. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...