20 сент. 2008 г., 20:47

С ледено сърце съм вече

1.1K 0 0

Държа сърцето ти в ръцете ми
и още малко ще го сплескам -
аз съм вирусът,
невъзможна пречка,
аз, дяволът на злото,
дяволът на твойте страхове...

Аз, пиявицата във сърцето,
болката в твойте ръце,
аз изтръгвам всичко твое,
всички скритички страхове
и руша аз твойте барикади,
пазещи сърцето ти...

Ти ме гледаш, жално и смирено,
все едно съм поробител,
стоиш на колене там в ъгъла,
молиш за пощада:
- СПРИ!!! Тя не ще те чуе,
колкото и опити да правиш.

Аз те чаках тъй смирено
да преминеш покрай мен,
в следващия момент
те хванах в мойте мрежи,
ти се бореше, уви, напразно...

Болката е тъй голяма, разбери,
с ледено сърце съм вече -
затворът леден, чист кристал,
душата ми е пленница на мрака
и аз съм неин поданик, разбери..

Плениха ме преди година, две,
плениха ме, отдавна беше,
но не намирам изход, разбери,
въпреки че отвътре всичко ми кипи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...