Държа сърцето ти в ръцете ми
и още малко ще го сплескам -
аз съм вирусът,
невъзможна пречка,
аз, дяволът на злото,
дяволът на твойте страхове...

Аз, пиявицата във сърцето,
болката в твойте ръце,
аз изтръгвам всичко твое,
всички скритички страхове
и руша аз твойте барикади,
пазещи сърцето ти...

Ти ме гледаш, жално и смирено,
все едно съм поробител,
стоиш на колене там в ъгъла,
молиш за пощада:
- СПРИ!!! Тя не ще те чуе,
колкото и опити да правиш.

Аз те чаках тъй смирено
да преминеш покрай мен,
в следващия момент
те хванах в мойте мрежи,
ти се бореше, уви, напразно...

Болката е тъй голяма, разбери,
с ледено сърце съм вече -
затворът леден, чист кристал,
душата ми е пленница на мрака
и аз съм неин поданик, разбери..

Плениха ме преди година, две,
плениха ме, отдавна беше,
но не намирам изход, разбери,
въпреки че отвътре всичко ми кипи...