С липов дъх...
С липов дъх ме опива отново нощта,
капят капки сребристи от клоните
и надбягват се в унес въпросите,
аз ли съм твоята мисъл във нощите...
Не ме забравяш, а от време за помняне
няма следа, забързани, мислите тичат.
Виж как нощта се изтича в очите ни,
как лъчите на утрото светло надничат.
Незапомнена нека си тръгна с луната,
утре пак ще ти спомня с надежди,
как изгрява над топлите ни тела
любовта, по-светла от изгреви.
Спомни си за мен в аромата на лятото,
със дъха на липа под сияйна луна.
Аз ще дойда във мислите на твоето
уморено от чакане, усещане за жена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
