7 мар. 2015 г., 12:23

С любов

521 0 1

Заспивам и се будя с мисълта,
че утре като днес ще те обичам.
Няма идентичност на света,
която малко с теб да си прилича.


Ти цялата си чувства и любов,
а красотата ти е несравнима.
Българийо, на всичко съм готов.
Ранена си сега, но ще те има.


Аз отстоявам името ти днес,
на хиляди от тебе километри.
Повярвай ми, за мен това е чест.
Блясъкът ти скоро ще просветне.


Като усмивка ти ще заблестиш
и всички ще повтарят твойто име.
От вирусите болна си, гориш,
но ние със любов ще те цериме.


Историята дава ни кураж.
Увереност от спомените плиска...
Сега съм като пътник без багаж,
но не багаж, а тебе много искам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Аз отстоявам името ти днес,
    на хиляди от тебе километри.
    Повярвай ми, за мен това е чест.
    Блясъкът ти скоро ще просветне."

    Каквото и да кажа ще бъде малко.... Остави ме без думи! Поздравления!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...