3 дек. 2010 г., 18:35

С мен докрая 

  Поэзия
1194 0 2

Цял живот от тебе искам да избягам,

върви си, моля те от все сърце!

Върви си, мразя те, не те понасям,

до лудост мразя твоето лице!

 

Нахлуваш в мен, когато се надявам,

разваляш всичко - и съня дори!

От тебе миг покой, докрая, нямам,

върви си, моля те, върви!

 

Живота ми превърна в свое копие,

превзе ме, хвърли ме в калта!

В огледалото си виждам твоето подобие,

второто ми име, знам, е Самота!

 

Хайде стига, време е да тръгваш,

отрова хвърли в моята душа!

Където ида, пак ще ме преследваш,

със мен докрая, вярна Самота!!!

© Антониа Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много истинско, изпълнено с много сила.
    Браво, Ани!
  • Докосна ме стихотворението ти, Ани..Поздравления.
Предложения
: ??:??