С мен докрая
Цял живот от тебе искам да избягам,
върви си, моля те от все сърце!
Върви си, мразя те, не те понасям,
до лудост мразя твоето лице!
Нахлуваш в мен, когато се надявам,
разваляш всичко - и съня дори!
От тебе миг покой, докрая, нямам,
върви си, моля те, върви!
Живота ми превърна в свое копие,
превзе ме, хвърли ме в калта!
В огледалото си виждам твоето подобие,
второто ми име, знам, е Самота!
Хайде стига, време е да тръгваш,
отрова хвърли в моята душа!
Където ида, пак ще ме преследваш,
със мен докрая, вярна Самота!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антониа Димитрова Все права защищены
