Dec 3, 2010, 6:35 PM

С мен докрая

  Poetry
1.5K 0 2

Цял живот от тебе искам да избягам,

върви си, моля те от все сърце!

Върви си, мразя те, не те понасям,

до лудост мразя твоето лице!

 

Нахлуваш в мен, когато се надявам,

разваляш всичко - и съня дори!

От тебе миг покой, докрая, нямам,

върви си, моля те, върви!

 

Живота ми превърна в свое копие,

превзе ме, хвърли ме в калта!

В огледалото си виждам твоето подобие,

второто ми име, знам, е Самота!

 

Хайде стига, време е да тръгваш,

отрова хвърли в моята душа!

Където ида, пак ще ме преследваш,

със мен докрая, вярна Самота!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антониа Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много истинско, изпълнено с много сила.
    Браво, Ани!
  • Докосна ме стихотворението ти, Ани..Поздравления.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...