22 янв. 2008 г., 18:17
Стоиш на предна линия - живот,
а бил си и на пропастта накрая.
В сърцето приюти ти моя свят -
на теб обречен и на ветровете, зная!
Ветрове беснеещи, със страх
сърцето са посипвали с пепел.
На крачка бил си и от лудостта-
на Любовта след гибелта обречен.
Със мен откриваш нови светове -
по-влюбени и още по-желани.
Един животът е и с него те зовем
да приемеш ласкавите му покани... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация