12 янв. 2007 г., 11:45

С мен си толкоз откровен

799 0 6

 

 

С мен

си

толкоз откровен,

но непохватен,

когато за душата ми

умуваш

с въпроси за това

какво ли мисля.

 

Ела

в спомена ни

летен,

споделен,

но виж ме –

тръпнеща и нежна,

и много,

много мълчалива.

 

Душата си

недей

съблича,

дори с теб

да съм сама –

почувствай

общото дихание,

което ни споява.

 

Тогава всеки миг

любовно

ще ме преживяваш,

самият ти,

от цялост

окрилен –

не се бави

и моята душа е гола!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любовта е път на общото дихание, път на тъждеството между двамата, на чиято основа се разгръща и индивидуалното различие между влюбените. Много точно посочваш този момент.
    Поздрав, Ласка!
  • "почувствай
    общото дихание,
    което ни споява."

    Хареса ми стиха ти!
    Поздрав!

  • Здравей, Джижи! Като тръгнеш от това, което казваш, задавай си въпросите - защо ми харесва даден текст или обратно - какво не ми харесва: като съдържание, логика, ритъм, внушение....
    Поздрав!
  • Този текст, Креми, е част от една книга, която написах за една вечер като анализ на "Парчета болка" на Иван Богданов, за да направя нещата вероятни.
    Поздрав!
  • С твоето изобретение "стих за стих" повдигаш важен въпрос - този за превръщане на текста в предметна област на изследване, който си има своя история.
    Поздрав, Анета!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...