12 ene 2007, 11:45

С мен си толкоз откровен

  Poesía
802 0 6

 

 

С мен

си

толкоз откровен,

но непохватен,

когато за душата ми

умуваш

с въпроси за това

какво ли мисля.

 

Ела

в спомена ни

летен,

споделен,

но виж ме –

тръпнеща и нежна,

и много,

много мълчалива.

 

Душата си

недей

съблича,

дори с теб

да съм сама –

почувствай

общото дихание,

което ни споява.

 

Тогава всеки миг

любовно

ще ме преживяваш,

самият ти,

от цялост

окрилен –

не се бави

и моята душа е гола!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любовта е път на общото дихание, път на тъждеството между двамата, на чиято основа се разгръща и индивидуалното различие между влюбените. Много точно посочваш този момент.
    Поздрав, Ласка!
  • "почувствай
    общото дихание,
    което ни споява."

    Хареса ми стиха ти!
    Поздрав!

  • Здравей, Джижи! Като тръгнеш от това, което казваш, задавай си въпросите - защо ми харесва даден текст или обратно - какво не ми харесва: като съдържание, логика, ритъм, внушение....
    Поздрав!
  • Този текст, Креми, е част от една книга, която написах за една вечер като анализ на "Парчета болка" на Иван Богданов, за да направя нещата вероятни.
    Поздрав!
  • С твоето изобретение "стих за стих" повдигаш важен въпрос - този за превръщане на текста в предметна област на изследване, който си има своя история.
    Поздрав, Анета!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...