12.01.2007 г., 11:45

С мен си толкоз откровен

796 0 6

 

 

С мен

си

толкоз откровен,

но непохватен,

когато за душата ми

умуваш

с въпроси за това

какво ли мисля.

 

Ела

в спомена ни

летен,

споделен,

но виж ме –

тръпнеща и нежна,

и много,

много мълчалива.

 

Душата си

недей

съблича,

дори с теб

да съм сама –

почувствай

общото дихание,

което ни споява.

 

Тогава всеки миг

любовно

ще ме преживяваш,

самият ти,

от цялост

окрилен –

не се бави

и моята душа е гола!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любовта е път на общото дихание, път на тъждеството между двамата, на чиято основа се разгръща и индивидуалното различие между влюбените. Много точно посочваш този момент.
    Поздрав, Ласка!
  • "почувствай
    общото дихание,
    което ни споява."

    Хареса ми стиха ти!
    Поздрав!

  • Здравей, Джижи! Като тръгнеш от това, което казваш, задавай си въпросите - защо ми харесва даден текст или обратно - какво не ми харесва: като съдържание, логика, ритъм, внушение....
    Поздрав!
  • Този текст, Креми, е част от една книга, която написах за една вечер като анализ на "Парчета болка" на Иван Богданов, за да направя нещата вероятни.
    Поздрав!
  • С твоето изобретение "стих за стих" повдигаш важен въпрос - този за превръщане на текста в предметна област на изследване, който си има своя история.
    Поздрав, Анета!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...