С мен
си
толкоз откровен,
но непохватен,
когато за душата ми
умуваш
с въпроси за това
какво ли мисля.
Ела
в спомена ни
летен,
споделен,
но виж ме –
тръпнеща и нежна,
и много,
много мълчалива.
Душата си
недей
съблича,
дори с теб
да съм сама –
почувствай
общото дихание,
което ни споява.
Тогава всеки миг
любовно
ще ме преживяваш,
самият ти,
от цялост
окрилен –
не се бави
и моята душа е гола!
© Валери Рибаров All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
