С мен
си
толкоз откровен,
но непохватен,
когато за душата ми
умуваш
с въпроси за това
какво ли мисля.
Ела
в спомена ни
летен,
споделен,
но виж ме –
тръпнеща и нежна,
и много,
много мълчалива.
Душата си
недей
съблича,
дори с теб
да съм сама –
почувствай
общото дихание,
което ни споява.
Тогава всеки миг
любовно
ще ме преживяваш,
самият ти,
от цялост
окрилен –
не се бави
и моята душа е гола!
© Валери Рибаров All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
