10 апр. 2010 г., 09:06

С мен тръгни 2

949 0 19

Можеш ли

Да се усмихнеш

В този свят 

Така студен

И да стоплиш някой

С поглед заледен

Да прегърнеш

Без ръце

Да погледнеш 

Смело в лице

Можеш ли 

Да си човек

В тоз изкуствен век

Можеш ли 

Да полетиш

Дори и без криле

Можеш ли 

Да окрилиш

Нечие сърце

Звездите да свалиш

Стих от тях да наредиш

От слънчеви лъчи

Венец да оплетеш

Можеш ли кажи

Света да видиш

През моите очи

Ако можеш 

Погледни

С мен тръгни

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...