Можеш ли
Да се усмихнеш
В този свят
Така студен
И да стоплиш някой
С поглед заледен
Да прегърнеш
Без ръце
Да погледнеш
Смело в лице
Можеш ли
Да си човек
В тоз изкуствен век
Можеш ли
Да полетиш
Дори и без криле
Можеш ли
Да окрилиш
Нечие сърце
Звездите да свалиш
Стих от тях да наредиш
От слънчеви лъчи
Венец да оплетеш
Можеш ли кажи
Света да видиш
През моите очи
Ако можеш
Погледни
С мен тръгни
© Любомир Деничин All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
