10.04.2010 г., 9:06

С мен тръгни 2

948 0 19

Можеш ли

Да се усмихнеш

В този свят 

Така студен

И да стоплиш някой

С поглед заледен

Да прегърнеш

Без ръце

Да погледнеш 

Смело в лице

Можеш ли 

Да си човек

В тоз изкуствен век

Можеш ли 

Да полетиш

Дори и без криле

Можеш ли 

Да окрилиш

Нечие сърце

Звездите да свалиш

Стих от тях да наредиш

От слънчеви лъчи

Венец да оплетеш

Можеш ли кажи

Света да видиш

През моите очи

Ако можеш 

Погледни

С мен тръгни

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....