Изгнили врати към Рая терзаят, а небето стене.
Сънят, оглозган, със съсухрена сила чупи портали.
В смачкана мисъл, завит в страдание смехът пленен е,
а радостта крещи - сълзи хищно са загризали плътта й.
Разкъсан от ядене на болни и бодливи неща
в тежки гърчове заради заразена захарна линейка,
умът, удавен без бъдеще се влачи. А аз крещя
и изхвърлена, сякаш болно псе, чупя вътрешна пейка.
Надрано от мръсни усмивки, във локва от битки и мъка
лицето души се празно в дланите горчиви на живота
и розовият костюм, с големи черни кърпички претъпкан,
смъква на смеха с градушка от разяждащи лица нивото. ...