С мирис на болка
Изгнили врати към Рая терзаят, а небето стене.
Сънят, оглозган, със съсухрена сила чупи портали.
В смачкана мисъл, завит в страдание смехът пленен е,
а радостта крещи - сълзи хищно са загризали плътта й.
Разкъсан от ядене на болни и бодливи неща
в тежки гърчове заради заразена захарна линейка,
умът, удавен без бъдеще се влачи. А аз крещя
и изхвърлена, сякаш болно псе, чупя вътрешна пейка.
Надрано от мръсни усмивки, във локва от битки и мъка
лицето души се празно в дланите горчиви на живота
и розовият костюм, с големи черни кърпички претъпкан,
смъква на смеха с градушка от разяждащи лица нивото.
Погребан в мъчение с букет от скрити и смрадливи рани,
изгризан и напоен с тежки писъци и болка бяла,
стресът, извадил с лъжичка очите на своята охрана,
вижда - енергията упоена, а душата умряла.
© Ралица Калева All rights reserved.
