С мирис на болка

Nov 21, 2009, 2:41 PM

Poetry

462 0 3

Изгнили врати към Рая терзаят, а небето стене.

Сънят, оглозган, със съсухрена сила чупи портали.

В смачкана мисъл, завит в страдание смехът пленен е,

а радостта крещи - сълзи хищно са загризали плътта й.

Разкъсан от ядене на болни и бодливи неща

в тежки гърчове заради заразена захарна линейка,

умът, удавен без бъдеще се влачи. А аз крещя

и изхвърлена, сякаш болно псе, чупя вътрешна пейка.

Надрано от мръсни усмивки, във локва от битки и мъка

лицето души се празно в дланите горчиви на живота

и розовият костюм, с големи черни кърпички претъпкан,

смъква на смеха с градушка от разяждащи лица нивото.

Погребан в мъчение с букет от скрити и смрадливи рани,

изгризан и напоен с тежки писъци и болка бяла,

стресът, извадил с лъжичка очите на своята охрана,

вижда - енергията упоена, а душата умряла.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Nelsan (Нели Вангелова)

2009-11-22T01:55:58+02:00

"заразена захарна линейка", "...чупя вътрешна пейка" - не разбирам какво искаш да кажеш с тези случайни съчетания от думи. И въобще, честно казано, звучи доста неубедително. Не използвай думи само заради римата, защото не се получава.
Gabi89 (Ирена Чинтова Спасова)

2009-11-21T19:37:19+02:00

!!!
джуди (Гинка Любенова Косева)

2009-11-21T15:46:25+02:00

Много силно, но стъпката и ритъма искат още.
Браво!