Доротея (Маргарита Дянкова)
101

19 дек. 2008 г., 20:14

С надежда

Поэзия » Пейзажная

1K 0 1

Когато цветовете дишат,

когато багрите летят...

Поетите когато пишат,

по-слънчев и приветлив е светът.

Когато се изливат водопади,

когато лекичко дъждът ръми...

Когато двама влюбени и млади

се чакат във прохладните тъми...

Когато сме свободни и щастливи

(дори и да е редичко това),

ний тичаме като мустанги диви

по росната си творческа трева.

А щом се скрие слънцето червено

и дойде пак на поста си луната,

сърцата ни, дори да са ранени,

с надежда ще зачакат пак зората.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...