19 дек. 2008 г., 20:14

С надежда

1K 0 1
 

Когато цветовете дишат,

когато багрите летят...

Поетите когато пишат,

по-слънчев и приветлив е светът.

 

Когато се изливат водопади,

когато лекичко дъждът ръми...

Когато двама влюбени и млади

се чакат във прохладните тъми...

 

Когато сме свободни и щастливи

(дори и да е редичко  това),

ний тичаме като мустанги диви

по росната си творческа трева.

 

А щом се скрие слънцето червено

и дойде пак на поста си луната,

сърцата ни, дори да са ранени,

с надежда ще зачакат пак зората.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Дянкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И тук се появила шестичка!
    "...ний тичаме като мустанги диви
    по росната си творческа трева."
    Какъв полет на мисълта!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...