С надежда

19 dic 2008, 20:14

Poesía » Del paisaje

637 0 1

Когато цветовете дишат,

когато багрите летят...

Поетите когато пишат,

по-слънчев и приветлив е светът.

Когато се изливат водопади,

когато лекичко дъждът ръми...

Когато двама влюбени и млади

се чакат във прохладните тъми...

Когато сме свободни и щастливи

(дори и да е редичко това),

ний тичаме като мустанги диви

по росната си творческа трева.

А щом се скрие слънцето червено

и дойде пак на поста си луната,

сърцата ни, дори да са ранени,

с надежда ще зачакат пак зората.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.