19.12.2008 г., 20:14 ч.

С надежда 

  Поезия » Пейзажна
628 0 1
 

Когато цветовете дишат,

когато багрите летят...

Поетите когато пишат,

по-слънчев и приветлив е светът.

 

Когато се изливат водопади,

когато лекичко дъждът ръми...

Когато двама влюбени и млади

се чакат във прохладните тъми...

 

Когато сме свободни и щастливи

(дори и да е редичко  това),

ний тичаме като мустанги диви

по росната си творческа трева.

 

А щом се скрие слънцето червено

и дойде пак на поста си луната,

сърцата ни, дори да са ранени,

с надежда ще зачакат пак зората.

© Маргарита Дянкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И тук се появила шестичка!
    "...ний тичаме като мустанги диви
    по росната си творческа трева."
    Какъв полет на мисълта!!!
Предложения
: ??:??