С надежда
Когато цветовете дишат,
когато багрите летят...
Поетите когато пишат,
по-слънчев и приветлив е светът.
Когато се изливат водопади,
когато лекичко дъждът ръми...
Когато двама влюбени и млади
се чакат във прохладните тъми...
Когато сме свободни и щастливи
(дори и да е редичко това),
ний тичаме като мустанги диви
по росната си творческа трева.
А щом се скрие слънцето червено
и дойде пак на поста си луната,
сърцата ни, дори да са ранени,
с надежда ще зачакат пак зората.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Дянкова Всички права запазени
