Dec 19, 2008, 8:14 PM

С надежда

1K 0 1
 

Когато цветовете дишат,

когато багрите летят...

Поетите когато пишат,

по-слънчев и приветлив е светът.

 

Когато се изливат водопади,

когато лекичко дъждът ръми...

Когато двама влюбени и млади

се чакат във прохладните тъми...

 

Когато сме свободни и щастливи

(дори и да е редичко  това),

ний тичаме като мустанги диви

по росната си творческа трева.

 

А щом се скрие слънцето червено

и дойде пак на поста си луната,

сърцата ни, дори да са ранени,

с надежда ще зачакат пак зората.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Дянкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И тук се появила шестичка!
    "...ний тичаме като мустанги диви
    по росната си творческа трева."
    Какъв полет на мисълта!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...