С надежда
Как бързо отлитат дните и се губят.
и остават неповторими нежни думи.
Как неусетно изписват историята на
една любов или едно приятелство е
достигнало последното стъпало на
живота?
Защо душата побира мислите за
нежност, за ласки, защо погледа
надипля в сърцето радостта.
Защо, миговете повтарят едно
чувство красиво?
И какво е любовта за мен и теб?
Малки радости, усмивки и целувки
безброй.
Гальовност в душите и трепет.
Топлина погълнала сърцето.
Копнеж за докосване и тиха прошка
на една жена.
А надеждата граби от огъня на любовта.
Развява буен огън и силен плам.
Огрява всички обичани на света,
дарява светлина в живота, разнася
топли чувства и цветя.
И много умело дарява прошка.
Да, любовта ражда голяма надежда.
Носи в себе си и дано отново ти
да простиш и сърцето с любов да
дариш.
Надеждата е вяра, светлина и любов!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йонка Янкова Все права защищены
