yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
9.04.2017 г., 10:34 ч.

С надежда 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
318 1 8

Как бързо отлитат дните и се губят.

и остават неповторими нежни думи.

Как неусетно изписват историята на

една любов или едно приятелство е

достигнало последното стъпало на

живота?

Защо душата побира мислите за 

нежност, за ласки, защо погледа

надипля в сърцето радостта.

Защо, миговете повтарят едно

чувство красиво?

И какво е любовта за мен и теб?

Малки радости, усмивки и целувки

безброй.

Гальовност в душите и трепет.

Топлина погълнала сърцето.

Копнеж за докосване и тиха прошка

на една жена.

А надеждата граби от огъня на любовта.

Развява буен огън и силен плам.

Огрява всички обичани на света,

дарява светлина в живота, разнася

топли чувства и цветя.

И много умело дарява прошка.

Да, любовта ражда голяма надежда.

Носи в себе си и дано отново ти

да простиш и сърцето с любов да

дариш.

Надеждата е вяра, светлина и любов!!!

 

 

© Йонка Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти Младен за добрия коментар.Той ме води по една пътека на прозрението към това чувство любов
  • Не зная какво е любовта. Зная само, че тя ни извежда от тази мрачна вселена и ни въвежда в нова и сияйна - само за нас - като в разказа на Хърбърт Уелс "Врата в стената". Продължавай да правиш своите опити за дешифриране и възпяване на любовта, Йонка! Те са полезни, както за теб, така и за онези, с които ги споделяш.
  • Васе благодаря за направеният коментар
  • С Гавраил! Поздрави!
  • Благодаря ти Гавраил за направеният коментар
  • "Надеждата е вяра,светлина и любов!!!"Много добре казано.
    Поздрав!
  • Благодаря ти Стойчо за направеният коментар
  • 😍!!!
Предложения
: ??:??