19 авг. 2006 г., 23:20

С НАХАПАНИ НЕЖНОСТИ /безглаголно/

1.8K 0 31

Борба. Битието.

Безсмислено мъдри.

По-дълго разумни.

И често сами.

Във  скучните делници

пъстро ухание,

на сини стремежи

и дни със мечти.

Но... слепи за

чуждото бяло

дихание, уж близки

до него, а всъщност далеч...

С нахапани нежности

и липсващи думи,

човеци със  болни

и празни души.
С превързани рани
все неразбрани.

Съмнение вечно...

Взаимно обичане

и взаимно отричане

Като шиш... Като вик...

и после заблудата

или самозаблуда...
за  любовта-проза и
любовта-стих.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златка Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Оригинално!!!
  • Още със заглавието си грабваш! Чудесен стих е!
  • Има логика в това, което ми предлагаш.
    Ще помисля.
  • МНОГ МИ ХАРЕСА,НО СМЕНИ МУ ЗАГЛАВИЕТО!ДАЙ ЗАЯВКА В ЗАГЛАВИЕТО ЗА НАСТРОЕНИЕТО КОЕТО ВНУШАВАШ,А НЕ ЗА СХЕМАТА ПО КОЯТО Е ИЗГРАДЕНО.ИНАЧЕ Е ВЕЛИКОЛЕПНО .ЩЕ ЧЕТА ВСИЧКО ОТ ТЕБ.НАДЯВАМ СЕ НЕ ТЕ ЗАСЯГАМ.
  • Вече за кой ли път го чета! Обожавам тези експерименти, които затвърждават все повече такива шедьоври като стил и по този начин допринасят да не бъдат повече считани за експериментални!
    Шегата настрана!
    Хубавица си...една!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...