С немигащи очи...
Виновни няма. Има обич дива,
която през сезоните лети.
На мен любов такава ми отива –
да ражда невъзможните мечти;
да идваш като облак градоносен,
внезапно да си тръгваш – ромон тих;
след теб недоизречени въпроси
да лягат в елегичния ми стих...
Къде пропадаш в нощите метежни,
къде посрещаш изгревни лъчи? –
Не казвай. Нека в сляпа безнадеждност
да чакам теб – с немигащи очи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
