25 окт. 2008 г., 17:54

С нея в парка

1.6K 0 12
Седнах в парка до момиче русоляво
и черно, и рижаво, и кестеняво.
Под липата, спомням си, цигара си запалих.
Подадох и на нея, по ръката я погалих.
Не я познавах, но я бях засичал някъде.
Може би бе вчера, когато се разминахме
и с поглед и усмивка много думи си изрекохме!
А сега седим един до друг и гледаме направо,
аз съм и отдясно, тя на мен - отляво.
И не се поглеждаме, май нямаме желание,
сякаш по принуда, с неискрено старание
сме на пейката, под жълтите дървета.
И къпем есенни листа
в пушек от догарящи цигари.
Мисля си за вчера вечерта,
когато се видяхме и засмяхме,
а не се бяхме старали.
Всичко е изкуствено,
птиците звучат магнетофонно,
есенните спомени записват те,
а на мен на тази пейка ми е неудобно.
Лека нощ и казах аз наум,
а тя дори не ме погледна скришно.
Потеглих в есенната вечер надалеч,
да се обръщам ми се струваше излишно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нечарм Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Навя ми такива спомени...
    6!
  • един миг, обаче с много непосредственост...
    има нещо в теб
  • А сега седим един до друг и гледаме направо,
    аз съм и отдясно, тя на мен - отляво.

    Бижу!
  • Ам...хареса ми,но по едно време малко запънах!
    Не го пипай-така си ти харесва!
    Поздрави!
    Николай
  • Много интересно безразличие си описал!
    Поздрав!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...