С нея в парка
Седнах в парка до момиче русоляво
и черно, и рижаво, и кестеняво.
Под липата, спомням си, цигара си запалих.
Подадох и на нея, по ръката я погалих.
Не я познавах, но я бях засичал някъде.
Може би бе вчера, когато се разминахме
и с поглед и усмивка много думи си изрекохме!
А сега седим един до друг и гледаме направо,
аз съм и отдясно, тя на мен - отляво.
И не се поглеждаме, май нямаме желание,
сякаш по принуда, с неискрено старание
сме на пейката, под жълтите дървета.
И къпем есенни листа
в пушек от догарящи цигари.
Мисля си за вчера вечерта,
когато се видяхме и засмяхме,
а не се бяхме старали.
Всичко е изкуствено,
птиците звучат магнетофонно,
есенните спомени записват те,
а на мен на тази пейка ми е неудобно.
Лека нощ и казах аз наум,
а тя дори не ме погледна скришно.
Потеглих в есенната вечер надалеч,
да се обръщам ми се струваше излишно.
и черно, и рижаво, и кестеняво.
Под липата, спомням си, цигара си запалих.
Подадох и на нея, по ръката я погалих.
Не я познавах, но я бях засичал някъде.
Може би бе вчера, когато се разминахме
и с поглед и усмивка много думи си изрекохме!
А сега седим един до друг и гледаме направо,
аз съм и отдясно, тя на мен - отляво.
И не се поглеждаме, май нямаме желание,
сякаш по принуда, с неискрено старание
сме на пейката, под жълтите дървета.
И къпем есенни листа
в пушек от догарящи цигари.
Мисля си за вчера вечерта,
когато се видяхме и засмяхме,
а не се бяхме старали.
Всичко е изкуствено,
птиците звучат магнетофонно,
есенните спомени записват те,
а на мен на тази пейка ми е неудобно.
Лека нощ и казах аз наум,
а тя дори не ме погледна скришно.
Потеглих в есенната вечер надалеч,
да се обръщам ми се струваше излишно.
© Нечарм All rights reserved.
