С нокти обичах
Затворих отдавна тази врата,
багажът стоеше в килера подгизнал,
петното напомняше колко обичах,
червено, като следите в зимни очи
запалих цигара, ръцете бяха нечисти,
треперещи в скута търсеха сън,
извинени за отпечатъка мръсен.
Оставих в дъха си мисли от дим,
посребрени стени, издълбани от смях,
а живота течеше, ненаситна река,
толкова млада, вкусих от теб,
сред накъсана плът, вече не моля,
раните стари, разтворих готова,
сърце полегни, намерих ти пръст.
Колко ще дращиш в килера, Любов,
платно на твореца от пепел,
с нокти обичах, мразех до края с очи,
похабена сълза, в раздраните шепи,
достатъчно лазих, вкусен е пода,
китките помнят какъв е цвета,
загасена цигара, в локва от мен,
стрелката е спряла.
© Сириус Все права защищены