С нокти обичах

Затворих отдавна тази врата,

багажът стоеше в килера подгизнал,

петното напомняше колко обичах,

червено, като следите в зимни очи

запалих цигара, ръцете бяха нечисти,

треперещи в скута търсеха сън,

извинени за отпечатъка мръсен.

Оставих в дъха си мисли от дим,

посребрени стени, издълбани от смях,

а живота течеше, ненаситна река,

толкова млада, вкусих от теб,

сред накъсана плът, вече не моля,

раните стари, разтворих готова,

сърце полегни, намерих ти пръст.

Колко ще дращиш в килера, Любов,

платно на твореца от пепел,

с нокти обичах, мразех до края с очи,

похабена сълза, в раздраните шепи,

достатъчно лазих, вкусен е пода,

китките помнят какъв е цвета,

загасена цигара, в локва от мен,

стрелката е спряла.