С няколко крачки, Любов
Ще обуя копнежа на Малкия Мук
да избягам... далече от себе си.
По две планини ще прескачам, напук
на горчиво-съдбовния жребий -
стотици да има край мене реки,
примамливи, плитки, прозрачни,
но нито водата да става за пиене,
нито сълзите си да изплакнеш.
Удавен е погледът в гъсти вини,
че не мога да сторя възможен
живот, в който всички незрящи очи
да прогледнат за чуждата болка.
Светът ми наоколо, празно кълбо,
се оглежда в душата ми грешна,
но там няма отговор, само "Защо
са празни сърцата човешки".
Не смея сама да остана със мен,
знам, че нямам какво да си кажа;
навън пък вилнеят циклони студени
на табута, сплетни и омраза.
Затуй ще обуя на Малкия Мук
копнежите - щастие да намеря.
Взимам си сбогом с' сега и със тук.
С няколко крачки, Любов, съм при тебе.
© Таня Донова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
С последния си коментар ми припомни ето това: https://otkrovenia.com/bg/stihove/trudno-ili-ne
Ти така ли пишеш коментарите? - Крадеш ги от собствените си стихове?! -
"Любовта е избор... Труден или не"
Наде, Белла, Людмил, благодаря ви! -
Привет, Таня!
Охлабвам банално-житейските стеги
с дозичка хумор, с премерен цинизъм,
инак дъхът ми отдавна би секнал,
впримчен от див прагматизъм.
Всеки се справя както може. Тези няколко крачки във финала на стихото са много трудни за повечето хора. Стискам палци. -
Много красиви са думите в последния ти коментар, Таня, а и толкова актуални, заедно с произведението ти, за деня ми днес...Точно така се чувствах – нека всички мечтаем за повече топлина и разбиране в човешките сърца!
-
Аз ти благодаря, още веднъж!
Истината е, че в много отношения сме непримирими с нещата около нас, особено що се отнася до сериозните проблеми, каквито са примерно гладът, мизерията и безразличието в човешките сърца, но не можем да променим света като цяло! Можем да променим собствения си свят и това се постига най-лесно чрез любовта! Ако човек дири щастието като самоцел, няма да го открие, но ако живее с любов в сърцето, има всичко! -
Защото позабогатяха, Путин. Къщите им са с повече от два етажа.
Защо ли, обаче обитават само сутерените!
Таня, благодаря за пояснението.
Препрочетох няколко пъти стихотворението ти и... да си призная след уточнението ти ми хареса още повече. -
Това е добро! Не е за смях, но ме усмихна!
Благодаря ти! -
Хубаво стихотворения, Таня! Съгласен съм с Младен. На много хора не само сърцата са им празни, "втория етаж" също е необитаем.
-
Горчивия жребий, който съдбата отрежда, Пламене, но и така става! Благодаря ти, че си тук!
Младене, така си е! Благодаря ти! -
Отначало не разбрах, кой е хвърлил "горчиво-съдбовния жребий ", но после ми стана ясно - Любовта.
-
"Светът ми наоколо, празно кълбо,
се оглежда в душата ми грешна,
но там няма отговор, само "Защо
са празни сърцата човешки"."
Казала си точно една неотменима истина, Таня. Празни са човешките сърца без любов!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Не се бой, и теб ще те цитирам някъде