С няколко крачки, Любов
Ще обуя копнежа на Малкия Мук
да избягам... далече от себе си.
По две планини ще прескачам, напук
на горчиво-съдбовния жребий -
стотици да има край мене реки,
примамливи, плитки, прозрачни,
но нито водата да става за пиене,
нито сълзите си да изплакнеш.
Удавен е погледът в гъсти вини,
че не мога да сторя възможен
живот, в който всички незрящи очи
да прогледнат за чуждата болка.
Светът ми наоколо, празно кълбо,
се оглежда в душата ми грешна,
но там няма отговор, само "Защо
са празни сърцата човешки".
Не смея сама да остана със мен,
знам, че нямам какво да си кажа;
навън пък вилнеят циклони студени
на табута, сплетни и омраза.
Затуй ще обуя на Малкия Мук
копнежите - щастие да намеря.
Взимам си сбогом с' сега и със тук.
С няколко крачки, Любов, съм при тебе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
