Беше бяла и девствена тази тъга,
от очи на момиче избликнала
и преви я на две тежестта на калта,
щом събуди се - жаба обикнала.
Там, край блатото спеше, красива, добра,
свойта приказка, явно бе сбъркала.
Как в калта му нагази - сама не разбра,
да спасява жабоци, от щъркела.
Мокра, кална и мърлява, с тежки криле,
до брега допълзя, сол във раните,
сипа с мисъл, че жабите имат хриле,
а царкини не стават избраните. ...