Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18478
7.06.2020 г., 11:37 ч.

...с обич - кръв, на върха на вретеното 

  Поезия » Друга
537 6 7

Беше бяла и девствена тази тъга,
от очи на момиче избликнала
и преви я на две тежестта на калта,
щом събуди се - жаба обикнала.

 

Там, край блатото спеше, красива, добра,
свойта приказка, явно бе сбъркала.
Как в калта му нагази - сама не разбра,
да спасява жабоци, от щъркела.

 

Мокра, кална и мърлява, с тежки криле,
до брега допълзя, сол във раните,
сипа с мисъл, че жабите имат хриле,
а царкини не стават избраните.

 

За какво й е тази продажна любов?
Нека крякат жабоците в тинята.
Онзи щърк, среброкрил, но и малко суров,
песента на душата му - синята.

 

И безкрайното, кърпено, нейно небе,
с черно - бяла любов подареното...
Вече бяла и чиста, тъгата не бе,
с обич - кръв, на върха на вретеното.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??