...с обич - кръв, на върха на вретеното
Беше бяла и девствена тази тъга,
от очи на момиче избликнала
и преви я на две тежестта на калта,
щом събуди се - жаба обикнала.
Там, край блатото спеше, красива, добра,
свойта приказка, явно бе сбъркала.
Как в калта му нагази - сама не разбра,
да спасява жабоци, от щъркела.
Мокра, кална и мърлява, с тежки криле,
до брега допълзя, сол във раните,
сипа с мисъл, че жабите имат хриле,
а царкини не стават избраните.
За какво й е тази продажна любов?
Нека крякат жабоците в тинята.
Онзи щърк, среброкрил, но и малко суров,
песента на душата му - синята.
И безкрайното, кърпено, нейно небе,
с черно - бяла любов подареното...
Вече бяла и чиста, тъгата не бе,
с обич - кръв, на върха на вретеното.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
