8 февр. 2011 г., 16:32
на Галина Вълчева
Разбухваш ти и чар, и къдри,
далеч, а щом до мене си,
разюзданите си коси
на кок, на кок заплиташ мъдро.
И аз мълча като наказан,
тъй както и неканен гост
не би могъл да вдигне тост
в ръката с чашата си празна.
И без да правя сметки груби,
незнайно е защо и как
и колко ще е волно пак ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация