на Галина Вълчева
Разбухваш ти и чар, и къдри,
далеч, а щом до мене си,
разюзданите си коси
на кок, на кок заплиташ мъдро.
И аз мълча като наказан,
тъй както и неканен гост
не би могъл да вдигне тост
в ръката с чашата си празна.
И без да правя сметки груби,
незнайно е защо и как
и колко ще е волно пак
сърцето, ако те разлюби...
Или какво с обратен знак
печели този, който губи...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
