С омраза не летим
И как омразата ме вкочанява,
настигнала ме с нечий кървав бяс
в сърцето ми така студено става,
че парещите бузи го топят.
И как във гърлото ми камъка зачекнат
расте със стотни - вкаменена страст.
А твърдите му ръбове неловки
в очите ми ме бучат и душат.
Изпръскани с отравяща омраза,
краката ми оловно ще тежат
и крехките крила - човещинката,
напразно пърхат, не летят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Искра Радева Николова Все права защищены
Поздрав, Любо!
аз пак тук 