airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
14 nov 2010, 18:58

С омраза не летим 

  Poesía
727 0 10

И как омразата ме вкочанява,

настигнала ме с нечий кървав бяс

в сърцето ми така студено става,

че парещите бузи го топят.


И как във гърлото ми камъка зачекнат

расте със стотни - вкаменена страст.

А твърдите му ръбове неловки

в очите ми ме бучат  и душат.


Изпръскани с  отравяща омраза,

краката ми оловно ще тежат

и крехките крила - човещинката,

напразно пърхат, не летят.








© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрав, Любо!
  • Искрица човечност да има...ще запалим огън...Поздрав Искрице!!!
  • Усетих...
    Поздравления за вълнуващите творби!
  • браво,Исе...чувствено аз пак тук
  • Честита нова работа,Феичке, с пожелания за още много полети!
    Вълшебният ти прашец ни кара да летим.
  • Почувствах стиха ти!
  • Благодаря ти, Мариан,че си ме посетила!Вярвам, че истинската и неподправена положителна настройка към хората е едно от най-важните неща
    животът ни да е по-смислен и красиви знам,че има все повече хора, които вярват в доброто като мен, а ти си един от тях.
  • Благодаря, Дани, Веси, Ники!Прекрасен ден на всички!
  • чуден стих,,,браво Исе
  • Звучи лично и откровено, стихотворението е пропито с вътрешна нежност, разочарование, болезнена чувствителност и наранена гордост... Фината душевност, нравствената чистота и човещината страдат за сметка на грубата, вулгарна първенющина...
Propuestas
: ??:??