И как омразата ме вкочанява,
настигнала ме с нечий кървав бяс
в сърцето ми така студено става,
че парещите бузи го топят.
И как във гърлото ми камъка зачекнат
расте със стотни - вкаменена страст.
А твърдите му ръбове неловки
в очите ми ме бучат и душат.
Изпръскани с отравяща омраза,
краката ми оловно ще тежат
и крехките крила - човещинката,
напразно пърхат, не летят.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
Честита нова работа,Феичке, с пожелания за още много полети!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
