Веси_Еси (Еси)
190 8374
17 янв. 2019 г., 11:34

С отворени очи 

  Поэзия
1112 10 18

Седях сама на пейката във парка

и гледах със „отворени“ очи.

Животът – тази властна господарка,

минаваше край мен, от вси страни.

 

Смирено беловлас самотен старец

мъчително провлачваше крака,

навел глава незнайният страдалец

болезнено се тътреше едва.

 

Задавено остана в мен ридание.

Притихнала бях, крачките броях.

Усетих нечовешкото страдание.

Смълчана, примирено постоях.

 

На пейката до мен за миг приседна

отрудена, угрижена жена,

прегърна и с ръка погали бледна

дете незрящо, в бяла слепота.

 

Запазих някак самообладание.

Замислена прашинките броях.

Усетих нечовешкото страдание.

В очите женски болката видях.

 

Привлече ме проблясък на запалка.

Погледнах – мъж, подпрял глава с ръце.

Премина покрай него катафалка,

остави дири … от едно сърце.

 

Възпрях със мъка свойто отчаяние.

Душата ми отвътре закрещя.

Усетих нечовешкото страдание.

Отронена въздишка отлетя.

 

Замислих се отново за живота …

какъвто е – дарен ни е от Бог,

да срещнем смело своята Голгота,

да вдъхнем аромата му с любов.

 

Понякога предлага трудни глътки,

нерядко и горчив оставя вкус,

но пък поднесен с обич и прегръдки

той става сладко-шоколадов мус.

 

С отворени очи, и то широко,

макар, че не е лек като перце,

животът аз ще вдишвам пак дълбоко…

заслушана във своето сърце.

 

Веси_Еси (Еси)

 

© Еси Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, че се спря и почувства, Доче! Хубава седмица ти желая!
  • Докосваш със силата на чувствата и думите, Еси! Много силен финал.
  • Благодаря ти, Гавраиле! Прекрасен неделен ден ти желая!
  • Великолепно съчетание на реалност,състрадание и талант.Откривам една душа открита за човешката болка но умееща да подари и надежда..
    Поздравление!
  • Благодаря ти, Роби! Подкрепата ти ми дава стимул да продължа да се опитвам да пиша! Прегръдки!
  • И друг път съм имал възможност да споделя, че си един самороден талант, Веси!...Продължавай все така да ни радваш!...
  • Благодаря ви, приятели, за търпението да прочетете този дълъг стих, за състрадателните сърца, които носите, за човещината, която е жива във вас и за надеждата, че все още има безкористни хора, готови да помогнат! Желая ви прекрасни почивни дни и силно ви прегръщам!
  • Много емоционален стих! Поздравления!
  • Замислих се отново за живота …
    какъвто е – дарен ни е от Бог,
    да срещнем смело своята Голгота,
    да вдъхнем аромата му с любов.
    Браво, Еси! Поздрави!
  • Това брилянтно произведение бих оценила много по -високо от пет звезди, Еси! Тук ясно се вижда болката, страданието като част от живота ни.Но уникалното в стихотворението ти е, че Лирическата има очи и сърце да подаде ръка за помощ. Няма гняв и стоварване на обвинения, а едно ясно съзнание за съпричастност. В тази посока мисля, че Бог допуска понякога страданията в живота ни, за да видим себе си - готови ли сме да помогнем или ще затворим очи за мъката на ближния.Сърдечно те поздравявам и прегръщам мила Еси!
  • Написано прекрасно.Чувства се състрадателната ти душа по начина на изразяване в текста.Тази болка и мен ме хваща за гърлото.Поздравявам те искренно!
  • Много мъка има в нашата действителност и както казват "всички щастливи са еднакво щастливи,а всеки нещастен е по своему нещастен".Мъка е и за наблюдателя,ако има твоето сърце,Веси,защото не може да помогне на всеки...Силен стих,както всичко,което твориш!Аплодисменти!
  • въздействащо! Много силно
  • Много истинско стихотворение.
  • Трудно е да се коментира! Развълнува ме много!
  • Човеколюбиво е сърцето ти, Веси, дано и теб добро те намери, а човещина да те приласкай в труден момент! Дано усетиш сладкия като шоколадов мус вкус на живота!
  • Въздействащо!
    Понякога предлага трудни глътки,
    нерядко и горчив оставя вкус,
    но пък поднесен с обич и прегръдки
    той става сладко-шоколадов мус.
    Благодаря Веси!
  • На фона на преминаващото страдание и под неговото въздействие, си стигнала до кулминацията на прекрасното си стихотворение, Еси, която е и негово прозрение:

    Замислих се отново за живота …
    какъвто е – дарен ни е от Бог,
    да срещнем смело своята Голгота,
    да вдъхнем аромата му с любов.

    Аплаузи за завладяващото писане!
Предложения
: ??:??