19 дек. 2020 г., 12:02

С поглед назад

1.2K 0 1

Преди много, много години,

сред жита и слънчогледи красиви

родила съм се аз. А ти –

сред градини, в които цъфти

в бяло или розово всяко дръвче.  

Аз момиче, ти – момче…

Вятър ли южен подухна?

От него ли в полуда към теб хукнах?

Преливаше слънце! Беше музика!

И беше младост лудо влюбена!

Като сок от презрели череши

пролетта неусетно изтече.

Тръгна, но остави дъх на кокичета  

Аз и ти – с две малки момичета!

Поехме път. Към себе си и напред.

Опърлен от огън, хлъзгав като лед.

Летни бури, облаци през слънце…

Честен труд за всяко зрънце.

Лятото узря. Като тежка капка мед

се стече върху есенния плет…

Колко еднакви станахме двамата.

Две дървета сраснали здравата.   

С обгърнати, вплетени клони,

ведно през всички житейски сезони.

Опитваха се разни неуки дървари

да режат, да кроят короните млади.

С длето да ни ваят. По техен модел.

По поръка или от някаква си там цел.  

Но само едно не знаеха те.

Дървото се кастри, за да расте!

От мъничка семка, от узрелия плод.

Жилка благодатна от Човешки род.

Честен! С  корени дълбоки.

Чужди на власт, но с ясна посока!.

Рамо до рамо в житейските бури,

На чисто, без храсти и бурени…

продължаваме с теб …да сме влюбени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...