Dec 19, 2020, 12:02 PM

С поглед назад

  Poetry » Love
1.2K 0 1

Преди много, много години,

сред жита и слънчогледи красиви

родила съм се аз. А ти –

сред градини, в които цъфти

в бяло или розово всяко дръвче.  

Аз момиче, ти – момче…

Вятър ли южен подухна?

От него ли в полуда към теб хукнах?

Преливаше слънце! Беше музика!

И беше младост лудо влюбена!

Като сок от презрели череши

пролетта неусетно изтече.

Тръгна, но остави дъх на кокичета  

Аз и ти – с две малки момичета!

Поехме път. Към себе си и напред.

Опърлен от огън, хлъзгав като лед.

Летни бури, облаци през слънце…

Честен труд за всяко зрънце.

Лятото узря. Като тежка капка мед

се стече върху есенния плет…

Колко еднакви станахме двамата.

Две дървета сраснали здравата.   

С обгърнати, вплетени клони,

ведно през всички житейски сезони.

Опитваха се разни неуки дървари

да режат, да кроят короните млади.

С длето да ни ваят. По техен модел.

По поръка или от някаква си там цел.  

Но само едно не знаеха те.

Дървото се кастри, за да расте!

От мъничка семка, от узрелия плод.

Жилка благодатна от Човешки род.

Честен! С  корени дълбоки.

Чужди на власт, но с ясна посока!.

Рамо до рамо в житейските бури,

На чисто, без храсти и бурени…

продължаваме с теб …да сме влюбени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...