Ще се събудя още жива
с полуотворени очи.
Във своята вековна сила,
във своите изгубени мечти.
И сигурно ще бъда още тази,
която вчера беше с половин душа.
Ще се събудя във сълзи-елмази,
за жаден пир, за щастие и самота.
И може би навън ще ослепея,
макар с полуотворени очи.
Но зная - пак ще свикна да живея
със своите изгубени мечти.
© Пенка Николова Все права защищены