19 авг. 2009 г., 12:10

С посвещение на Любовта

920 0 1

Корици извехтели с калиграфски надпис

прегръщат нежно история човешка;

изплетено от нишки - тънки златни

гледат на живота със насмешка.

 

Роман за любовта в ръцете си държа.

Любов - тревожна, неудобна и гореща,

по-тайнствена от сътворението на света,

изпепеляваща от първа до последна среща.

 

От страниците лъха на трендафил,

под чиито цветове душите си разголиха

жена и мъж... и сетне те се сляха

в символ на искрено обичащите хора...

 

Роман с посвещение на чувството, което

може да убие и с целувка да осакати

и което може пак да съживи сърцето,

някога престанало от болка да тупти.

              

                                            ...С поклон!

 

                                           17.06.2009г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емануела Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...