19 авг. 2009 г., 12:10

С посвещение на Любовта

919 0 1

Корици извехтели с калиграфски надпис

прегръщат нежно история човешка;

изплетено от нишки - тънки златни

гледат на живота със насмешка.

 

Роман за любовта в ръцете си държа.

Любов - тревожна, неудобна и гореща,

по-тайнствена от сътворението на света,

изпепеляваща от първа до последна среща.

 

От страниците лъха на трендафил,

под чиито цветове душите си разголиха

жена и мъж... и сетне те се сляха

в символ на искрено обичащите хора...

 

Роман с посвещение на чувството, което

може да убие и с целувка да осакати

и което може пак да съживи сърцето,

някога престанало от болка да тупти.

              

                                            ...С поклон!

 

                                           17.06.2009г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емануела Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...