19.08.2009 г., 12:10

С посвещение на Любовта

918 0 1

Корици извехтели с калиграфски надпис

прегръщат нежно история човешка;

изплетено от нишки - тънки златни

гледат на живота със насмешка.

 

Роман за любовта в ръцете си държа.

Любов - тревожна, неудобна и гореща,

по-тайнствена от сътворението на света,

изпепеляваща от първа до последна среща.

 

От страниците лъха на трендафил,

под чиито цветове душите си разголиха

жена и мъж... и сетне те се сляха

в символ на искрено обичащите хора...

 

Роман с посвещение на чувството, което

може да убие и с целувка да осакати

и което може пак да съживи сърцето,

някога престанало от болка да тупти.

              

                                            ...С поклон!

 

                                           17.06.2009г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емануела Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...