17 нояб. 2022 г., 21:19  

С пречистена душа

462 2 4

Татяна Г. Денева и Таня Мезева

 

Пречистих си душата чрез стиха...

Тъй, все едно отишла бях на църква,

да изповядам своята душа

и вярата си да спася - невръстна.

Пред листа бял затворих аз очи.

Със стон една въздишка се откъсна.

Порой изля се... от безброй сълзи.

Една, от тъмнината ме измъкна.

Отми тъгата и роди дъга...

Моливът във ръката ми потрепна.

Със страст да пише силно пожела

и по листа с безупречност се плъзна.

Отприщен сякаш язовирен бент.

Стремглаво думи с чувство полетяха.

Отмиха всичко потъмняло в мен

и нови чувства нежно заблестяха.

И стана светло... лава се разля

по вените и сякаш бе магия...

Благодаря ти, Боже, за това!

Какво твориш с едно парче хартия...

 

Таня Г. Денева

 

Чета това и сякаш без слова

останала съм. Няма и невежа.

С единствената мисъл, че сега

прекланям се пред дарбата безбрежна.

Тъй бяла е! И силна! И добра!

Изкуствена не е, а дар божествен.

Нареждаш думите си на листа

и сякаш ангели небесни пеят.

Като във храм душата си излагаш,

с надежда, с вяра и с молитва там,

за да измият болката, и нявга

отново да политне тя със плам.

Запалена, свещицата във теб,

отново оживява пред олтара,

щом думите ти, като от отприщен бент,

божественото светло поздравяват!

Щастлива съм, че има те! И днес,

отново аз на Бога се прекланям!

Бъди приятелка! За мен е чест,

че срещнахме се! Ангел си! Признавам!

 

Таня Мезева

 

17.11.2022 г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...