17.11.2022 г., 21:19 ч.  

С пречистена душа 

  Поезия » Философска
246 2 4

Татяна Г. Денева и Таня Мезева

 

Пречистих си душата чрез стиха...

Тъй, все едно отишла бях на църква,

да изповядам своята душа

и вярата си да спася - невръстна.

Пред листа бял затворих аз очи.

Със стон една въздишка се откъсна.

Порой изля се... от безброй сълзи.

Една, от тъмнината ме измъкна.

Отми тъгата и роди дъга...

Моливът във ръката ми потрепна.

Със страст да пише силно пожела

и по листа с безупречност се плъзна.

Отприщен сякаш язовирен бент.

Стремглаво думи с чувство полетяха.

Отмиха всичко потъмняло в мен

и нови чувства нежно заблестяха.

И стана светло... лава се разля

по вените и сякаш бе магия...

Благодаря ти, Боже, за това!

Какво твориш с едно парче хартия...

 

Таня Г. Денева

 

Чета това и сякаш без слова

останала съм. Няма и невежа.

С единствената мисъл, че сега

прекланям се пред дарбата безбрежна.

Тъй бяла е! И силна! И добра!

Изкуствена не е, а дар божествен.

Нареждаш думите си на листа

и сякаш ангели небесни пеят.

Като във храм душата си излагаш,

с надежда, с вяра и с молитва там,

за да измият болката, и нявга

отново да политне тя със плам.

Запалена, свещицата във теб,

отново оживява пред олтара,

щом думите ти, като от отприщен бент,

божественото светло поздравяват!

Щастлива съм, че има те! И днес,

отново аз на Бога се прекланям!

Бъди приятелка! За мен е чест,

че срещнахме се! Ангел си! Признавам!

 

Таня Мезева

 

17.11.2022 г.

 

 

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??