17.11.2022 г., 21:19  

С пречистена душа

459 2 4

Татяна Г. Денева и Таня Мезева

 

Пречистих си душата чрез стиха...

Тъй, все едно отишла бях на църква,

да изповядам своята душа

и вярата си да спася - невръстна.

Пред листа бял затворих аз очи.

Със стон една въздишка се откъсна.

Порой изля се... от безброй сълзи.

Една, от тъмнината ме измъкна.

Отми тъгата и роди дъга...

Моливът във ръката ми потрепна.

Със страст да пише силно пожела

и по листа с безупречност се плъзна.

Отприщен сякаш язовирен бент.

Стремглаво думи с чувство полетяха.

Отмиха всичко потъмняло в мен

и нови чувства нежно заблестяха.

И стана светло... лава се разля

по вените и сякаш бе магия...

Благодаря ти, Боже, за това!

Какво твориш с едно парче хартия...

 

Таня Г. Денева

 

Чета това и сякаш без слова

останала съм. Няма и невежа.

С единствената мисъл, че сега

прекланям се пред дарбата безбрежна.

Тъй бяла е! И силна! И добра!

Изкуствена не е, а дар божествен.

Нареждаш думите си на листа

и сякаш ангели небесни пеят.

Като във храм душата си излагаш,

с надежда, с вяра и с молитва там,

за да измият болката, и нявга

отново да политне тя със плам.

Запалена, свещицата във теб,

отново оживява пред олтара,

щом думите ти, като от отприщен бент,

божественото светло поздравяват!

Щастлива съм, че има те! И днес,

отново аз на Бога се прекланям!

Бъди приятелка! За мен е чест,

че срещнахме се! Ангел си! Признавам!

 

Таня Мезева

 

17.11.2022 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...