Татяна Г. Денева и Таня Мезева
Пречистих си душата чрез стиха...
Тъй, все едно отишла бях на църква,
да изповядам своята душа
и вярата си да спася - невръстна.
Пред листа бял затворих аз очи.
Със стон една въздишка се откъсна.
Порой изля се... от безброй сълзи.
Една, от тъмнината ме измъкна.
Отми тъгата и роди дъга...
Моливът във ръката ми потрепна.
Със страст да пише силно пожела
и по листа с безупречност се плъзна.
Отприщен сякаш язовирен бент.
Стремглаво думи с чувство полетяха.
Отмиха всичко потъмняло в мен
и нови чувства нежно заблестяха.
И стана светло... лава се разля
по вените и сякаш бе магия...
Благодаря ти, Боже, за това!
Какво твориш с едно парче хартия...
Таня Г. Денева
Чета това и сякаш без слова
останала съм. Няма и невежа.
С единствената мисъл, че сега
прекланям се пред дарбата безбрежна.
Тъй бяла е! И силна! И добра!
Изкуствена не е, а дар божествен.
Нареждаш думите си на листа
и сякаш ангели небесни пеят.
Като във храм душата си излагаш,
с надежда, с вяра и с молитва там,
за да измият болката, и нявга
отново да политне тя със плам.
Запалена, свещицата във теб,
отново оживява пред олтара,
щом думите ти, като от отприщен бент,
божественото светло поздравяват!
Щастлива съм, че има те! И днес,
отново аз на Бога се прекланям!
Бъди приятелка! За мен е чест,
че срещнахме се! Ангел си! Признавам!
Таня Мезева
17.11.2022 г.
© Таня Мезева Всички права запазени