11 июл. 2011 г., 09:44

С пръсти от обич замесваше хляба 

  Поэзия
1105 0 34

Вдъхновена от poeta (Илко Илиев ) – „ Баба ми – птицата „

 

 

 

С пръсти от обич замесваше хляба,

нямо преглъщаше всяка троха.

Цяла вселена в душата побрала,

до край не познала що е греха.

 

В очите скътала радост и болки,

за черни дни свила усмивка една

и по вдовишки – старите тръпки

окъпала с чистата своя сълза.

 

Готова да тръгне – притиснала рана,

баба, забравила и своя бастон,

спокойна, че вече всичко е дала

бавно закрачи към вечния дом.

 

© Николина Милева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??